Ranma 1/2 – Епизоди 8 и 9
Тази сюжетна арка определено е една от любимите ми в ранните епизоди на поредицата – точно когато, според мен, шоуто наистина намира своя ритъм. Тя притежава всички отличителни белези: някаква бойна форма на нещо, което не е и не би трябвало да бъде бойно изкуство, колоритни персонажи, по-големи от живота, весели недоразумения, Ранма и Рьога, които се карат като стара семейна двойка, и Ранма и Акане, неловко ориентиращи се в чувствата си един към друг.
Този път странното „бойно изкуство“ се върти около фигурното пързаляне – което в реалния живот бързо би довело до това някой да кърви на леда, защото, имате ли представа колко остри са тези кънки?
Историята започва с Акане, която случайно оставя П-чан, своя малък спътник, на леда. Докато тя отсъства, той е „спасен“ от Азуса Ширатори – и веднага получава ново име: Шарлот. Азуса иска да го вземе вкъщи, но плановете ѝ са почти осуетени от нейния партньор по фигурно пързаляне, Микадо Санзенин.
Когато Ранма впоследствие хвърля рибено кексче по него, задето се опитва да целуне Акане, нещата ескалират и между Ранма и Микадо. Сега Ранма и Акане се изправят срещу Азуса и Микадо – проблемът е, че докато Акане се чувства доста уверена на леда, Ранма се движи с грацията на клатушкащо се прохождащо дете.
Две неща особено ме зарадваха в тази арка: Първо, както споменах, тя е една от любимите ми от поредицата преди появата на любимия ми герой – и все още имаме доста време, преди да ги видим. Второ, Азуса и Санзенин са озвучени от Аой Юки и Мамору Мияно – двама от най-забавните гласови актьори в Япония в момента.
Напоследък чуваме Юки по-скоро в нейния по-груб, почти гремлиноподобен маниер – като персонажи като Маомао или с нейния момчешки глас. Разбира се, като Азуса, тя преминава към много по-женствен тон, много повече в стила на „Оджосама“, отколкото бих очаквал от високите тонове. Мияно, от друга страна, въплъщава множество персонажи, но винаги остава себе си.
Като Санзенин той е уморителен, превключвайки без усилие между плавно, очарователно държание и раздразнен, почти шепнещ изказ.
Искам да акцентирам и върху звуковия дизайн на сцените с фигурно пързаляне: Всеки персонаж се чувства различно комфортно с кънките и заедно с наистина уморителната анимация на Ранма и Рьога, които неловко се мъчат по неплъзгащата се ледена повърхност, това показва колко много грижа е вложена в акустичната реализация на кънките. Санзенин, Азуса и Акане се плъзгат по леда като опитни кънкьори, придружени от непрекъснат свистящ звук.
Ранма, който е попрактикувал малко, но все още е видимо несигурен, издава насечен звук, докато се плъзга напред стъпка по стъпка. Рьога, от друга страна – като човек, който разчита на груба сила – тъпче и тропа наоколо.
Санзенин е, в известен смисъл, от същото тесто като Куно – макар и като различен вид заплаха. Той е безсрамен женкар, който се смята за божи дар за жените: красив, талантлив и истински чаровник. Целува всяко момиче, което намери за сладко, приемайки, че те ще бъдат благодарни за вниманието му. Съдейки по популярността му сред съученичките му, той често постига целта си, но нито Акане, нито Ранма се интересуват от ухажванията му.
Както и при Куно, Такахаши използва комедията, за да подчертае взаимодействието между мъжественост, женственост и сексуално посегателство – защото склонността на Санзенин да целува без съгласие е, просто казано, посегателство.
Акане реагира с гняв, казвайки, че ако Ранма не беше хвърлил това рибено кексче по него, тя сама би му дала добър урок. В края на краищата, тя е свикнала с нежелани ухажвания от мъже и има много начини да се защити.
Ранма, от друга страна, не е толкова свикнал с това. Той все още свиква с възприятието си като жена – дори и да започва да го използва в своя полза в определени ситуации. Така че, когато Санзенин нахлува, Ранма не знае как да оцени и избегне ситуацията – и бива целунат.
Това е изключително унизително. Той избягва плачейки, само за да бъде осмян от баща си и семейство Тендо. Тук има много за тълкуване – особено като се има предвид, че никой не го взима насериозно, след като се оказва, че е било друго момче, което е „принудило“ целувката. Санзенин, от друга страна, тълкува плачещото бягство на Ранма като свенливост, въпреки че Ранма ясно отхвърля това.
Колко мъже извършват посегателство, без дори да го осъзнават, защото никога не са били правилно научени какво означава съгласие? Предположението, че всичко е „да“, защото не могат да си представят, че едно момиче може да каже „не“ – ето така мисли Санзенин, докато Азуса отдавна е разпознала, че момичетата просто го мразят.
Едно малко разочарование: Както и в арката с художествената гимнастика, Акане отново е избутана на заден план. Което е жалко, защото тя беше наистина добра!
Знам, че Рьога и Ранма са уморителни заедно, а гледката на Рьога с малката му нашийник „Шарлот“ винаги ще ме кара да се смея, но Акане наистина заслужи победа тук.
Това е една от малкото възможности, когато тя е по-силна от тези около нея – но за съжаление, този триумф отново ѝ е отнет, защото потенциалът за физическа комедия от непохватността на Рьога и Ранма засенчва възможността за наистина добър, базиран на кънки екшън. За съжаление, това няма да се промени скоро – или може би никога.
Дори и Акане да не получи шанса наистина да блесне, това е безспорно една от най-добрите сюжетни арки, които ранните томове на „Ранма ½“ могат да предложат.