Делото на Nintendo срещу Джеси Кигин: Прецедент за защита на авторските права

От ноември 2024 г. Nintendo води агресивно дело срещу Джеси Кейгин, известен под псевдонима EveryGameGuru.

Съдебният иск се фокусира върху обширни обвинения в нарушаване на авторски права, включително разпространение на емулатори, незаконни стриймове преди излизането на игри и споделяне на кодове за декриптиране.

Въпреки че първоначалното дело изглежда като изолирана мярка, то се подозира като част от по-голяма възпираща стратегия. Съществено, разглеждат се и обвинения за унищожаване на доказателства и умишлено възпрепятстване на процеса по връчване на документи, което допълнително отслабва позицията на ответника.

Стратегическа насоченост на делото

Делото срещу Кейгин обединява множество форми на дигитално нарушаване на авторски права в едно-единствено производство. Nintendo обвинява ответника не само в подкопаване на собствените си заглавия чрез „незаконни емулатори за Switch“ и „неразрешени публични изпълнения“, но и в подбуждане към масово разпространение на пиратски копия. Особен акцент се поставя върху стрийминга на живо на неиздадени игри, което в жалбата е класифицирано като „репродуктивно нарушение на интелектуалната собственост“.

Успоредно с това, споделянето на малки файлове, като ключове за декриптиране, се счита за нарушение на Закона за авторското право в цифровото хилядолетие (DMCA).

Този аргумент цели юридически да обхване дори маргинални действия, за да създаде широк сигнализиращ ефект. „Относително незначителни индивидуални действия могат да имат сериозни последици“, става ясно от жалбата – индикация за възпиращото намерение зад производството.

Ескалация чрез унищожаване на доказателства

Още преди подаването на иска, Nintendo се сблъска с предизвикателства, които надхвърлят чисто правните аспекти. В имейл от 8 ноември 2024 г. Кейгин е помолен да възстанови изтрито онлайн съдържание, за да изпълни своето „задължение да съхранява доказателства“. Искането остана без отговор, подтикнало Nintendo публично да говори за „умишлено възпрепятстване на процеса по връчване“.

Множество опити за връчване на различни адреси се провалиха, въпреки че пет от тези адреси преди това са били посочени в контраизвестията на Кейгин по DMCA. Екранна снимка на публикация във Facebook, в която ответникът заявява „липса на интерес за сътрудничество“, подчертава обвинението на Nintendo за активно възпрепятстване. Освен това, публикация в социалните медии документира намерението на Кейгин да провокира компанията, като „пилее адвокатски хонорари“, преди да „остави Nintendo да си тръгне с празни ръце“.

Косвени ефекти

Делото „Кейгин“ подчертава напрежението между прилагането на авторското право и дигиталната субкултура. Докато Nintendo действа с практически нулев правен риск, тъй като индивидуалният случай не предизвиква PR криза, геймърската общност е изправена пред дилема: дейностите, базирани на емулатори, често извършвани от носталгия или технически интерес, все повече попадат под лупата в правни сиви зони.

Сравним прецедент от 2023 г., делото срещу емулаторната платформа Yuzu, завърши със споразумение, което не предостави съществено изясняване.

Обявеното от Кейгин намерение да „влезе в историята на видеоигрите“ иронично би могло да постигне точно обратното: едно „неоспорвано задочно решение“ би дало на Nintendo символична победа, без да установи правни стандарти. TorrentFreak пише за това в своя статия.

Коментар

Ескалацията на този случай повдига въпроси относно баланса между правоприлагането и общественото възприятие.

Докато Nintendo защитава своята марка, Кейгин използва социалните медии като сцена, за да трансформира съдебното производство в лична борба за власт. „Трябваше да ме проучите по-добре“, коментира провокативно ответникът – отношение, което не само увеличава риска му, но и отразява сложността на съвременните дебати за авторското право. „Вие може да ръководите корпорация. Аз управлявам улиците.“