Разказ за флопи дискове
Спомняте ли си дискетите? Не, нали?
Разпознавате ли изобщо иконата за запазване в много програми като Word? Да? Е, това е дискета, изобразена там.
Разбира се, иконата на дискетата не е просто отпечатана като обект чрез 3D принтер; те са били реални продукти от онова време. Дискетата е била едно от първите устройства за съхранение на данни и революционизира компютърния свят, като направи перфокартите ненужни. Наричаха я също и "флопи диск".
Ще обясня историята на флопидисковото устройство и как са се разпространявали дискетите.
8 инча (20.32 см): Началото
Първите флопидискови устройства се появяват още през 1967 г., но са били само за четене и са могли да зареждат микрокодове само в микрокомпютри; тогава са имали начален капацитет за съхранение от едва 81 KB. Микрокодовете са фърмуер и контроли за устройствата.
Флопи дисковете са били с размер 8 инча (прибл. 20 см), което означава диаметър от 20 см. Това е доста голямо. Инженерът Алън Шугърт ги е изобретил. Но едва около 1971 г. те вече можели не само да се четат, но и да се записват и форматират.
През 1971 г. компютрите са били с размерите на бюро; устройствата са били поставяни под масата, оставяйки място за краката ви. Флопидисковите устройства са били някъде в задната част на масата, където дисковете са се поставяли отгоре. Всяко флопидисково устройство е тежало 6 килограма, и както обикновено, често е имало по две дискови устройства, тъй като първите компютри са работели без твърди дискове.
Консумацията на електроенергия също не е била никак ниска. Всеки път, когато данни са се чели или записвали от или на 8-инчовите флопи дискове, те са изразходвали 55 вата енергия.
Наричали са ги дискове Тип 1 и са имали обем за съхранение от едва 237.25 KB на 8-инчов диск. CP/M е била стандартната операционна система за такива микрокомпютри.
5.25 инча (13.34 см): Навлизане в сектора на домашните компютри
С течение на времето размерът се промени и дискетите станаха по-малки и по-удобни, за да могат да се използват в домашни компютри. По това време са въведени първите компютри за домашна употреба, като IBM AT-XT, и съответно, дискетите са били намалени до 5.25 инча (прибл. 13 см), за да пасват във флопидисковите устройства на домашния компютър.
Капацитетите за съхранение са били увеличени, в крайна сметка достигайки 1.2 MB капацитет за съхранение. Това е достатъчно за 50 статии с по 10 000 знака всяка, и приблизителен размер от 20 KB всяка. Данните за изображения са били много интензивни по отношение на паметта по онова време, а автори на книги, като тези на научна фантастика, са работели с WordStar, която е била чиста текстова приложна програма без изображения или екстри.
Можело се е да се редактира само текст, но не и да се вмъкват изображения. Текстовете са трептели на кехлибарено-жълти дисплеи на малките монитори тогава, така че хората удобно са работили с текстообработка, електронни таблици или дори програмиране със своите домашни компютри.
Въпреки това, те са били по-податливи на отпечатъци по магнитния слой, а дисковете можели случайно да се прегънат, унищожавайки данните.
3.5 инча (8.89 см): "Модерни" дискети
Сега достигаме последния етап на развитие, който се нуждае само от магнитна глава за четене и запис на самите дискове. Дискетите са били допълнително намалени до 3.5 инча (8.89 см), те са получили пластмасов корпус и защитни капачета за областта на четящата глава. Това е било необходимо, защото много хора са докосвали магнитния слой и са го правели неизползваем в резултат на това. Магнитният слой на дискетите е много чувствителен на допир, защото всяко докосване можело да го окисли и да остави постоянни отпечатъци.
Благодарение на пластмасовия корпус, дискетите вече не могат да се прегъват, така иновациите осигуряват висока сигурност на данните за дисковете. Опростените прорези за защита от запис предпазват данните от случайно презаписване, защото когато прорезът е издърпан нагоре, защитата от запис се активира. Тогава устройствата нямат право да записват нищо, само да четат.
Компактна и удобна е, така че може лесно да се съхранява в пластмасови кутии за дискети, тъй като са малко над 8 см в диаметър. Тя стана основен носител за съхранение около 90-те години на миналия век.
Устройствата също станаха по-малки и са поместени компактно в компютърната кутия, защото към средата на 90-те години на миналия век 5.25-инчовите дискети вече не се използваха. Мястото на освободените 5.25-инчови устройства беше заето от CD устройства.
Капацитет за съхранение и сигурност на данните
Но дискетите предлагат нисък капацитет за съхранение и едва ли имат достатъчно място за много съвременни неща. Само текстови файлове или изходен код само от текст можеха напълно да се поберат на дискетите, но те са изключително издръжливи. Все още имам дискети и данните върху тях са оцелели повече от 40 години.
Въпреки това, тя също старее и секторите бавно стават неизползваеми, защото магнетизмът е повлиян от външни влияния като земния магнетизъм и предавателите на мобилни оператори. Магнетизмът на дискетите бавно изчезва поради тези влияния. Това може да се види и при VHS касетите, където след много десетилетия картината и звукът са изкривени.
Често можете да спасите данните, като използвате специални програми за копиране на дискети, които могат да повтарят многократно или неограничено, когато възникнат грешки при четене. Под Linux например се нарича ddrescue или със програми за копиране на дискети на ретро компютъра. С многократно четене данните от старите дискети все още могат да са наред и по този начин безопасно да бъдат прехвърлени към образ. С малко лош късмет, те остават неизползваеми или дори се появяват като "неформатирани".
Успях да спася спомените си отпреди 20–30 години, когато работех със стари компютри и пишех безброй текстови файлове, BASIC програми и изходни кодове.
Стари твърди дискове
Подобно е положението и при древните твърди дискове, но те издържат много по-дълго, защото слоят за съхранение е достатъчно дебел, за да запази данните в безопасност. За разлика от съвременните твърди дискове днес, те все още имат магнитно покритие като дискетите, така че те също имат подобно нисък капацитет за съхранение като дискетите.
Защото първите твърди дискове работят с MFM модулация, която е била използвана по същия начин и за дискетите, преди да се опитат значително да увеличат капацитета за съхранение с подобрени честотни модулации и други магнитни покрития.
Моят 30 MB твърд диск отпреди 40 години все още работи перфектно днес и функционира като през първия ден. Но е шумен, за съжаление така е при старите устройства. Много ретро компютри са оборудвани с емулатори на твърди дискове или емулатори на флопи дискове, така че те работят с SD карти памет, шумът изчезва и ретро компютрите остават тихи.
Към средата на 90-те години на миналия век, твърдите дискове от около 500 мегабайта и компютърните игри на CD-ROM бяха норма. Да, правилно прочетохте, в мегабайти, не в гигабайти или терабайти. Игрите често са имали предварително рендирани 3D сцени като видео файлове на CD-ROM, тъй като 3D графичните ускорители като 3dfx и Nvidia стават много добре известни едва към края на 90-те години на миналия век.
2000-те: Краят на една ера
Около началото на хилядолетието през 2000 г. USB флаш паметите се разпространиха бързо и бавно започнаха да изместват все по-остарелите дискети. Производството на дискети постепенно е преустановено. Последните големи производители като Sony спряха производството на дискети през 2010 г. Въпреки това, дискетите все още се използват в нишови области като авиацията и в по-стари машини за управление.
Но USB флаш паметите нямат същата сигурност на данните като дискетите, защото могат да се повредят, ако запишете твърде много данни на USB флаш паметта или ако бъдат извадени, и данните внезапно станат нечетими и съответно неизползваеми. Ето защо винаги трябва да щраквате върху "безопасно изваждане", преди да ги извадите.
Това не е така при дискетите; те се считат за много здрави и издръжливи. Дори в нишови области като авиацията, управлението на машини и военната сфера, те все още се използват в определени приложения. Просто не трябва да изваждате дискетите, докато устройството чете или записва върху тях.
Япония и дискетите
В Япония дискетите е трябвало да бъдат приложени към заявления, но задължението е премахнато през 2024 г. Доскоро се съобщаваше, че е имало около 1900 официални процедури, при които компаниите е трябвало да подават допълнителни данни или чрез дискета, или чрез CD-ROM.
Вероятно и обратният случай не е бил необичаен. Например, банка в токийския квартал Мегуро се твърди, че е начислявала на районната администрация месечна такса от 380 евро, защото властите все още упорито са доставяли данни за заплащане на труда чрез куриер и дискета.
Причината за това продължително използване се крие в комбинация от културни и бюрократични фактори. Те се считат за надеждни и предлагат защита срещу хакерски атаки, тъй като се използват изолирано от мрежи. Това е офлайн носител, който го е направил атрактивен за чувствителни данни, т.е. дискетите никога не са били активни, а е трябвало да бъдат поставени в устройството, за да се прочетат.
В Япония има уважение към традициите, защото там като цяло важи поговорката "никога не пипай работеща система". Така че манталитетът на "ако не е счупено, не го поправяй". Поддръжката на дискетите стана все по-скъпа в дългосрочен план, тъй като производството на флопидискови устройства и резервни части отдавна е било преустановено.
"Войната срещу дискетите е спечелена! Дискетите най-накрая са нещо от миналото", с радост съобщава страната Япония.
Заключение
От около три години насам операционната система Microsoft Windows 11 вече не търси първо устройство А за нов драйвер, което традиционно е било запазено за флопидискови устройства, а веднага търси на устройство C.
Следователно, буквите на устройствата А и Б са били запазени за флопидискови устройства и се започва с C за твърдите дискове, а не с A.
Дискетите са старомодни, но освен ниския капацитет за данни, те се считат за здрави. За ретро феновете е толкова страхотно да държат дискетите в ръцете си и да ги плъзгат в устройствата.
Ако искате да подържите пакет дискети в ръцете си, можете да ги поръчате тук.